Спомням си ръцете ти — топли, нежни,
колко пъти са ме прегърнали здраво.
Ставаш рано — за нас, неотменно,
правиш света ни добър и стабилен.
Мамо, това е песен само за теб,
за всичко дадено, за всеки хляб.
В усмивката ти — е домът ни жив,
ти си сърцето, което ни държи.
Помниш ли нощите, когато треперех?
Ти до мен — тихо, без да ме питаш.
Знаеше точно — кога да прегърнеш,
кога да мълчиш и кога да повярваш.
Мамо, това е песен само за теб,
за всичко дадено, за всеки хляб.
В усмивката ти — е домът ни жив,
ти си сърцето, което ниържи.
Годините минаха — ние пораснахме,
но ти си същата — нежна и силна.
Не знам как намираш сила за всичко,
но знам — от теб идва нашата вяра.
Мамо, това е песен само за теб,
за всичко дадено, за всеки хляб.
В усмивката ти — е домът ни жив,
ти си сърцето, което ни носи.